Значение на COVID-19 инфекцията при пациенти със заболявания на храносмилателната система

Заболяването, свързано с коронавирус 2019 (COVID-19), причинено от вируса на тежкия остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2), съобщен за първи път в Китай през декември 2019, в момента засяга целия свят. Към 8 март 2020 се съобщава за повече от 105 000 лабораторно потвърдени случаи и над 3500 починали в над 100 държави.

Тъй като РНК от вируса SARS-CoV-2 е била установена първоначално във фецеса на първия COVID-19 пациент в Съединените щати1 , започва да се обръща внимание върху проучване и съобщаване на случаи, протичащи с инфекция на гастроинтестиналния тракт (ГИТ). Според проучване2, включващо 1099 пациенти с лабораторно потвърден COVID-19 в 552 болници в Китай към 29 януари 2020, гадене и/или повръщане, и диария са били съобщени съответно при 55 (5.6%) и 42 (3.8%) от пациентите. 

Аутопсионните резултати биха помогнали да се разбере ролята на COVID-19 за храносмилателната система, но до момента е известен само един подобен протокол3 на мъж на 85 години с COVID-19, който показва сегментна стеноза и дилатация на тънкото черво. Не е известно дали това е следствие от вируса или съществуващо при пациента подлежащо заболяване на ГИТ. 

COVID-19 има своето значение при лечението на пациенти със заболявания на храносмилателната система. Всъщност наличието и броя на съпътстващи заболявания се асоциира с по-лошо клинично протичане на инфекцията. В проучване2, включващо 1099 пациенти с лабораторно потвърден COVID-19, 261 (23.7%) от тях са имали поне едно съпътстващо заболяване, като най-чести са артериалната хипертония, диабета и коронарна болест на сърцето. В това проучване2 23 (2.1%) от пациентите са имали хепатит В. Тежките случаи са имали по-голяма вероятност да са с хепатит В (2.4% срещу 0.6%) в сравнение с по-леките. Наблюдавани са повишени чернодробни показатели – АСАТ, АЛАТ и общ билирубин2. Чернодробните нарушения при пациенти с COVID-19 биха могли да се дължат на инфекция на чернодробните клетки, но също така биха могли да бъдат следствие и на други причини – лекарствена токсичност и системно възпаление4. Данните показват, че чернодробното увреждане е по-често при тежките случаи на COVID-19 в сравнение с по-леките4. Въпреки това, данните за подлежащо чернодробно заболяване, например неалкохолна мастна чернодробна болест, алкохолна чернодробна болест и автоимунен хепатит, както и ефекта му върху прогнозата на COVID-19 инфекцията, подлежат на допълнителни проучвания. 

Чернодробната трансплантация би могла да включва риск от предаване на вирусната инфекция от донора към реципиента, както бе наблюдавано в предходната SARS епидемия. Ето защо скринирането на донора е изключително важно5. Въпреки, че в докладваните случаи2 много пациенти имат съпътстващи заболявания, не са описвани трансплантирани болни (реципиенти). Трансплантолозите са съветвани да следват препоръките на Трансплантационното дружество6, както и препоръките на съответните клиники по места за изолация, карантиниране, тестуване и проследяване на завръщащите се от епидемични зони пътуващи. 

Пациентите със злокачествени заболявания са възприемчиви към инфекции, поради имунокомпрометираното им състояние във връзка със самото заболяване и приема на противоракови лекарства. Все още не е известно обаче дали пациентите със злокачествени заболявания на ГИТ са по-възприемчиви към инфекция със SARS-CoV-2 в сравнение със здравите хора. В национално проучване от Китай7 18 (1%) от общо 1590 COVID-19 случая е налице анамнеза за злокачествено заболяване. Сред тези 18 случая трима са с анамнеза за колоректален карцином (един с дебелочревен тубуларен аденокарцином, един с ректален карцином и един с колоректален карцином7). При пациентите с COVID-19 и рак се наблюдава по-висок риск от тежки усложнения. Предложени са различни стратегии като отлагане на химиотерапията или плановата хирургична интервенция при индивидуализиран подход, интензивно мониториране и лечение7

Важен въпрос се поставя за пациенти с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ), провеждащи лечение с биологични лекарства и имуносупресори, относно това дали са по-възприемчиви към вируса. До момента не са описани случаи на инфектирани със SARS- CoV-2 пациенти с ВЧЗ по данни на Елитния Съюз за ВЧЗ, който обхваща 7-те най-големи центъра за лечение на ВЧЗ в Китай с над 20 000 пациенти8. Освен това, трите най-големи центъра трето ниво за лечение на ВЧЗ в Ухан (Болниците Tongji Hospital, Union Hospital и Zhongnan Hospital) не съобщават за пациенти с ВЧЗ, които да инфектирани с вируса SARS-CoV-2 по време на подготовката на тази статия (8 март 2020).

Редица стратегии са били въведени в Китай за намаляване риска от заразяване със SARS-CoV-2 при пациенти с ВЧЗ по време на епидемията с COVID-19. Първо, Китайското дружество за ВЧЗ издаде официални препоръки за лечение на пациенти с ВЧЗ през февруари 20209. Препоръките включват практически насоки за употребата на имуносупресивни и биологични лекарства, хранителен режим, и отлагане на планови ендоскопски и хирургични процедури, както и лични предпазни средства. Второ, Китайската Фондация за Крон и Колит организира група от доброволци – лекари гастроентеролози, специализирали в областта на ВЧЗ, да предложат онлайн консултации на пациенти с ВЧЗ считано от 29 януари 2020. Трето, виртуална онлайн програма за ВЧЗ беше създадена от някои центрове за осигуряване на удобна и ефективна грижа, която би могла да намали риска от инфекция със SARS-CoV-2 чрез избягване на контакт с инфектирани пациенти в обществените зони. Поради нарастваща тревога у пациентите с ВЧЗ в световен мащаб, онлайн ресурси за COVID-19 бяха осигурени от международни организации като Американската Фондация за Крон и Колит и Крон и Колит Обединено Кралство10,11. Такива насоки трябва да бъдат осигурени в спешен порядък за работещите в сферата, както и за пациентите с ВЧЗ.

Спектърът на заболявания, съпътстващи инфекция с COVID-19, и ролята им за лечението и прогнозата, остават все още недостатъчно проучени. Допълнителни данни трябва да бъдат анализирани от специалистите по COVID-19 обединени от Националната Здравна Комисия на Китай, които по-прецизно да определят риска за инфектиране със SARS-CoV-2 на пациенти с гастроинтестинални заболявания като ВЧЗ. Тези данни, и опитът как да бъдат лекувани пациентите с подлежащи заболявания в Китай, биха могли да улеснят интегрираната грижа за пациентите в световен мащаб. 

Свързани публикации

Leave a Reply