Какво казват на учените въглеродните емисии от Луната

Въглеродните емисии от Луната карат учените да поставят под въпрос теорията, чe Земята се е образувала при сблъсък със „скитащата планета“ Тея.

Проби от японски космически кораб са открили следи от въглерод и летлива вода в лунни газове, които показват, че Луната излъчва въглеродни йони от повърхността си.

Това количество въглерод трябва да бъде напълно изпарено от интензивните температури, генерирани при колосалното въздействие.

„Тези емисии бяха разпределени по почти цялата лунна повърхност, но количествата бяха различни по отношение на лунните географски райони“, казват изследователите в Science Advances.

„Нашите оценки показват, че въглеродът е по цялата Луна, подкрепяйки хипотезата, при която въглеродът се е образувал там и/или е бил „транспортиран“ преди милиарди години.“

Резултатите са от космическия кораб SELENE на Японската агенция за аерокосмически изследвания с псевдоним Кагуя, който работеше около Луната от 2007 до 2009 година.

Наблюденията от лунния орбитър все още се тълкуват от учените, за да дадат резултати от изследванията.

Един от инструментите на Кагуя е йонен масспектрометър, който открива потоци въглеродни йони, които са твърде големи, за да бъдат пренесени от слънчевия вятър или малки метеорни тела, казват изследователите.

От десетилетия се смята, че въглеродът и другите летливи елементи се изчерпват на Луната поради ранни анализи на проби от известните мисии Аполо през 60-те и 70-те години на миналия век.

Луна, лишена от въглеродни съединения, е една от най-големите движещи сили на хипотезата за големият сблъсък, който създал Земята.

Събитието се датира около 150 милиона години след формирането на Слънчевата система и е най-разпространената идея за обяснение както на образуването на Земята, така и на нашата сравнително голяма луна в сравнение с други скалисти планети.

Взаимодействието с по-малката планета Тея е създал пръстен от отломки около нашата планета, който в крайна сметка се е събрал и е образувал Луната.

Теорията обаче е непотвърдена и горещо обсъждана, а идеята за „напълно изчерпаната безвъглеродна Луна“ вече е оспорена от някои скорошни анализи.

В новия си изследователски труд японският екип от учени твърди, че сблъсъкът с висока температура – повече от 10 000 градуса по Фаренхайт – би изпарил летливия въглерод.

Въпреки че тя не опровергава строго теорията за сблъсъка, може да се наложи да се разгледа по-добре общоприетата теория за мистериозната история на нашата Луна.

Следващото пътуване на НАСА до Луната, насрочено за 2024 г., може да бъде възможност за проследяване на изследванията, започнати от лунните проби на Аполо

Но откритията предполагат, че въглеродът е съществувал още от образуването на Луната преди 4,5 милиарда години, което означава, че „теорията за сблъсъка“ може да се наложи да бъде преразгледана.

Свързани публикации

Leave a Reply